Агресията – има ли лек?

На 16.04, четвъртък, от 18:30 до 20:30 часа в залата на Business & Networking Club (предоставена безплатно от любезните домакини) се проведе дискусия на тема: „Агресията – има ли лек?”.  В задушевна атмосфера по темата разискваха учители, родители, студенти и журналисти. Събитието беше част от поредицата от дейности, организирани за кампанията на частно училище „Петко.Р.Славейков” – „НЕ на агресията”.

Участниците
Водещи участници бяха Надя Стойкова, преподавател в Софийския  университет; Евелина Николова, директор на училище Славейков; Laura Giosh – Markov, педагогически съветник в Англо-американското училище; Йоана Петкова, млад учител от екипа на „Заедно в час”; Жюстин Томс, експерт онлайн медии и комуникации, активен блогър и майка на 3 деца. Те, заедно с публиката, успяха да направят плодотворна и интересна дискусия относно причините, които пораждат агресията в училищата; как да се справим с нея; какви са превантивните мерки за предотвратяването й.

Атмосферата
Около 20 човека (в условията на приятелство и топлина) разгърнаха своята индивидуалност, участвайки в качествен, задълбочен разговор. При наличието на повече хора това трудно би се случило. Надя Стойкова, модератор на събитието, предразположи всеки от гостите и участниците да се представи. Това разчупи ледовете, всеки се чувстваше свободен да участва в дискусията, включително и въодушевена учителка от Америка, която не можеше да говори български, но с много артистичност и усмивки разкриваше гледната си точка по различните въпроси.

Детските инициативи

В началото представител на „П.Р.Славейков” запозна аудиторията с прекрасната инициатива по наболелия проблем с агресията. С кратка презентация усмивките на публиката спечелиха децата, които седмици наред провеждали инициативите „Раздай горещ шоколад, обуздай страстите!”, „Дари усмивка!”, „Дамско чаено парти с майки и деца”, дискусии за агресията, рисуване на постери и значки по темата, съчиняване на авторска песен и много други. 

Пътят на идеята за кампанията „НЕ на агресията”

Директорката Евелина Николова разказа на присъстващите как е дошла идеята за кампанията „НЕ на агресията”; разкри дългия, но изпълнен с приятни емоции път за реализирането й. Евелина каза, че за да бъде лишен ученическият живот от конфликти, най-важно е да се избяга от популярната в България максима „Ние – учителите и Вие – родителите”. Според нея тя трябва да се замести със „Заедно”. Когато двете страни работят в екип, не си прехвърлят топката и не се обвиняват взаимно, а постигат реални и възможно най-добри резултати за децата.

Родителят - „командир”, „хеликоптер” или „консултант”?
След това дойде ред на Laura Giosh. Тя не е родом от България, но говори страхотно нашия език. С огромен ентусиазъм  разказа за своя опит като педагогически съветник. Публиката много й се радваше! Всички участници се вдъхновиха от страстта, с която Лаура не просто говореше, а изиграваше думите! Най-любопитната й теория беше за видовете родители. Според нея има три вида родители: „командир”, „хеликоптер” и „консултант”. Командирът е едната крайност. Той нарежда на децата си, кара им се, не им оставя избор. Затова много често неговите деца стават агресори в училище. Вторият вид са „хеликоптерите” - родители, които „хвърчат” и непрекъснато питат. Те са неспокойни, неуверени; карат децата си да правят много неща; не знаят как да се справят със ситуацията. Най-добрият вид родители са „консултантите”. Те са пример за децата си! Не ги оставят да правят каквото си поискат, но им дават известна свобода и право на избор. Питат ги: „Ти кога искаш да си легнеш – в 10 или в 11?”, а не им нареждат „Лягай си веднага!”. Учат ги на отговорност, на спокойствие и да изпълняват обещанията си. Според Лаура тази практика е най-добрата; помага на децата да стават завършени хора. Тя самата я прилага спрямо дъщеря си и вижда страхотни резултати. 

Силата на обичта и ентусиазмът
След нея взе думата Йоана Петкова, млада и чаровна учителка от „Заедно в час”. Преподава едва от септември, но вече е разбрала, че това е призванието й. Йоана вижда трудностите в работата на учителя, разбира проблемите на децата. Тя е „нова”, но говори с такава обич и ентусиазъм за попрището си, че едва ли някой би оспорил, че е родена за учител.  

---

Родителят-пример за подражание

В разговора се включи и Жюстин Томс (родител и блогър), която има пряко наблюдение по проблема. Според нея най-важното е родителите да бъдат пример за подражание на децата си. Ако вкъщи атмосферата е агресивна, такава ще бъде и в училище. Освен това децата в днешно време са недоспали. Те си лягат много късно и стават много рано. Това вреди на здравето им, прави ги по-склонни към агресия. Когато човек е агресивен, той става много по-черноглед. Не по-малка е отговорността и на медиите, компютрите, билбордите, рекламите и телевизията - почти всичко, което ни заобикаля...

Край на събитието или ново начало
Вечерта беше изпълнена с емоции! Събитието ще се запомни с приятелска атмосфера, разнообразни училищни дискусии и полезни съвети за борбата с агресията. Накрая спонтанно беше предложено този дебат да постави началото на още събития и кампании, които ще имат за цел да образоват за последиците от агресията и да се търсят добрите практики за справяне с нея.

Какво мислите за тази идея?