Кампания „НЕ на агресията“ организират за трета поредна година ЧСОУ „П. Р. Славейков“ в столицата. По думите на директора на частното училище Надя Стойкова, благодарение на тази кампания, агресията в училище е преодоляна.


Има нужда от диалог между деца, родители и учители, като той може да е креативен и под всякаква форма, но трябва да го има, категорична бе Надя Стойкова.

За да прочетете цялата новина и да чуете аудио файла, кликнете тук!

На 16.04, четвъртък, от 18:30 до 20:30 часа в залата на Business & Networking Club (предоставена безплатно от любезните домакини) се проведе дискусия на тема: „Агресията – има ли лек?”.  В задушевна атмосфера по темата разискваха учители, родители, студенти и журналисти. Събитието беше част от поредицата от дейности, организирани за кампанията на частно училище „Петко.Р.Славейков” – „НЕ на агресията”.

Участниците
Водещи участници бяха Надя Стойкова, преподавател в Софийския  университет; Евелина Николова, директор на училище Славейков; Laura Giosh – Markov, педагогически съветник в Англо-американското училище; Йоана Петкова, млад учител от екипа на „Заедно в час”; Жюстин Томс, експерт онлайн медии и комуникации, активен блогър и майка на 3 деца. Те, заедно с публиката, успяха да направят плодотворна и интересна дискусия относно причините, които пораждат агресията в училищата; как да се справим с нея; какви са превантивните мерки за предотвратяването й.

Атмосферата
Около 20 човека (в условията на приятелство и топлина) разгърнаха своята индивидуалност, участвайки в качествен, задълбочен разговор. При наличието на повече хора това трудно би се случило. Надя Стойкова, модератор на събитието, предразположи всеки от гостите и участниците да се представи. Това разчупи ледовете, всеки се чувстваше свободен да участва в дискусията, включително и въодушевена учителка от Америка, която не можеше да говори български, но с много артистичност и усмивки разкриваше гледната си точка по различните въпроси.

Детските инициативи

В началото представител на „П.Р.Славейков” запозна аудиторията с прекрасната инициатива по наболелия проблем с агресията. С кратка презентация усмивките на публиката спечелиха децата, които седмици наред провеждали инициативите „Раздай горещ шоколад, обуздай страстите!”, „Дари усмивка!”, „Дамско чаено парти с майки и деца”, дискусии за агресията, рисуване на постери и значки по темата, съчиняване на авторска песен и много други. 

Пътят на идеята за кампанията „НЕ на агресията”

Директорката Евелина Николова разказа на присъстващите как е дошла идеята за кампанията „НЕ на агресията”; разкри дългия, но изпълнен с приятни емоции път за реализирането й. Евелина каза, че за да бъде лишен ученическият живот от конфликти, най-важно е да се избяга от популярната в България максима „Ние – учителите и Вие – родителите”. Според нея тя трябва да се замести със „Заедно”. Когато двете страни работят в екип, не си прехвърлят топката и не се обвиняват взаимно, а постигат реални и възможно най-добри резултати за децата.

Родителят - „командир”, „хеликоптер” или „консултант”?
След това дойде ред на Laura Giosh. Тя не е родом от България, но говори страхотно нашия език. С огромен ентусиазъм  разказа за своя опит като педагогически съветник. Публиката много й се радваше! Всички участници се вдъхновиха от страстта, с която Лаура не просто говореше, а изиграваше думите! Най-любопитната й теория беше за видовете родители. Според нея има три вида родители: „командир”, „хеликоптер” и „консултант”. Командирът е едната крайност. Той нарежда на децата си, кара им се, не им оставя избор. Затова много често неговите деца стават агресори в училище. Вторият вид са „хеликоптерите” - родители, които „хвърчат” и непрекъснато питат. Те са неспокойни, неуверени; карат децата си да правят много неща; не знаят как да се справят със ситуацията. Най-добрият вид родители са „консултантите”. Те са пример за децата си! Не ги оставят да правят каквото си поискат, но им дават известна свобода и право на избор. Питат ги: „Ти кога искаш да си легнеш – в 10 или в 11?”, а не им нареждат „Лягай си веднага!”. Учат ги на отговорност, на спокойствие и да изпълняват обещанията си. Според Лаура тази практика е най-добрата; помага на децата да стават завършени хора. Тя самата я прилага спрямо дъщеря си и вижда страхотни резултати. 

Силата на обичта и ентусиазмът
След нея взе думата Йоана Петкова, млада и чаровна учителка от „Заедно в час”. Преподава едва от септември, но вече е разбрала, че това е призванието й. Йоана вижда трудностите в работата на учителя, разбира проблемите на децата. Тя е „нова”, но говори с такава обич и ентусиазъм за попрището си, че едва ли някой би оспорил, че е родена за учител.  

Родителят-пример за подражание

В разговора се включи и Жюстин Томс (родител и блогър), която има пряко наблюдение по проблема. Според нея най-важното е родителите да бъдат пример за подражание на децата си. Ако вкъщи атмосферата е агресивна, такава ще бъде и в училище. Освен това децата в днешно време са недоспали. Те си лягат много късно и стават много рано. Това вреди на здравето им, прави ги по-склонни към агресия. Когато човек е агресивен, той става много по-черноглед. Не по-малка е отговорността и на медиите, компютрите, билбордите, рекламите и телевизията - почти всичко, което ни заобикаля...

Край на събитието или ново начало
Вечерта беше изпълнена с емоции! Събитието ще се запомни с приятелска атмосфера, разнообразни училищни дискусии и полезни съвети за борбата с агресията. Накрая спонтанно беше предложено този дебат да постави началото на още събития и кампании, които ще имат за цел да образоват за последиците от агресията и да се търсят добрите практики за справяне с нея.

Какво мислите за тази идея?

Домникия Гречанли не е българка, но преподава на децата у нас от цели 17 години. Общият й стаж е още по-впечатляващ – 32 години! Дълго време тя е преподавател в държавни училища. С увереност казва, че тук, в частното училище, нивото е съвсем различно. 

Възпитанието преодолява агресията

Според нея конфликти винаги има - те са неизбежни. Най-важно е как ще се справиш с тях! Смята, че децата се нуждаят да бъдат научени как да избягват конфликтите. Така възпитанието се превръща в най-сигурното средство за преодоляване на агресията още в момента на възникване на конфликта.

                                                     Примерът за подражание

За Домникия всяко дете е различно, уникално по своята даденост. Затова то трябва да има пример за подражание - някого, когото да следва. Разбира се, при децата това обикновено са възрастните. Затова учителката се опитва да бъде човек, от когото децата могат да се учат как да придобиват повече добродетели. 

                                                Голямата грешка на образованието

 Госпожа Гречанли смята, че една от най-големите грешки в образователната система е, че не се отделя време за чисто човешки разговори и дискусии. Не всичко е учене! Затова, въпреки че преподава по математика, тя се старае да съчетава учебния материал с възпитанието в морални ценности. 

                                                Прошката - център при общуването

Учителката се старае да бъде в центъра на общуването с децата, но без да им се натрапва, а като ги наблюдава и насочва. Според нея, ако искаш да постигнеш добър резултат с едно дете, нужно е да общуваш с него като с равен. Тогава детето няма да се страхува от теб, а ще те уважава.

Една от най-важните ценности за Домникия е прошката - тя съдейства  за разбирателството между хората. Затова учителката се старае да покаже на децата колко е важно да разговарят помежду си и да решават проблемите чрез силата на общочовешките думи и поведения, а не чрез кавги.

Накрая Домникия припомня и на нас, възрастните, това, на което учи всички деца: „Най-важното е да приемаш прошка и да даваш прошка!”.

За съжаление, типичното за българските училищата е, че  много деца са малтретирани, страдат мълчаливо, обречени са на самота поради отлагане на проблема, липсата на заинтересованост, некомпетентност, невъзможност да се работи в единство. Тези са причините, поради които не се предприемат нужните мерки от страна на родители и учители.

Важно е учителите да обръщат специално внимание на „различните” деца, които се открояват неестествено сред другите. Това са мълчаливите, затворените, свръхинтелигентните и амбициозните, тези с по-малки умствени възможности, с ниско самочувствие или децата, които не отговарят на физическите стереотипи – пълните, с ясно забележимите козметични дефекти; тези, които се обличат по-различно, притежават по-странни черти и фигура, имат говорни проблеми... 

Важно е да не бъдат пренебрегвани, да бъдат поставени под протекцията на някой по-възрастен. Наложително е останалите деца в класа  да се научат да приемат различните от тях и да им помагат.

За съжаление в нашата страна много от „различните” деца са оставени на произвола на съдбата.

Знаете ли, че има храни и напитки, които могат да влияят на агресията?

В подкрепа на нашата инициатива, Тенчо Стратиев ни приближи с една стъпка към правилните избори на полезна храна, която може да пребори агресията и стреса.

Факт е, че храната и напитките, които избираме, влияят на организма и нашия начин на живот... Затова не трябва да мислим само за утоляване на глада, но и да се грижим за себе си.

Кои храни са подходящи и какво да избягваме? Прочетете повече тук.



Ето как да се включиш в кампанията „НЕ на агресията!”:

• Разпространи това послание сред приятелите си. 
• Следи всеки ден какво се случва около кампанията на този адрес.
• Напиши своята гледна точка по темата и ни я изпрати, за да я включим в образователната инициатива!
• Изрази своето мнение в коментарите или на фен страницата на кампанията!
• Свали си банера от, сложи го на твоя сайт с линк към официалната страница на кампанията: http://www.slaveikov-school.org/7/post/2013/03/1.html! 

ПОДКРЕПИ И НИ ПИШИ!

Ваня Димова е учител в ЧСОУ „Петко Р. Славейков“. Пред Az-jenata.bg тя разкрива какви са трудностите и предизвикателствата в нейната професия. Ваня Димова споделя и няколко полезни съвета за родителите, свързани с детската агресия и нейното преодоляване.

Според нея основата за превенция на агресивното поведение е родителите да прекарват повече време заедно с децата си – да им обръщат внимание, да играят с тях, да им обясняват, да отговарят на въпросите им, да ги обичат. Така децата им ще растат уверени в собствената си ценност и значимост и няма да развиват компенсаторни механизми, които са основна първопричина за проява на агресия. 

Цялото интервю четете тук.


Благодарим на Az-jenata.bg, че подкрепиха кампанията! Направите го и вие.

 Ето как можеш да се включиш в кампанията „НЕ на агресията!”:

• Разпространи това послание сред приятелите си. 
• Следи всеки ден какво се случва около кампанията на този адрес.
• Напиши своята гледна точка по темата и ни я изпрати, за да я включим в образователната инициатива!
• Изрази своето мнение в коментарите или на фен страницата на кампанията!
• Свали си банера от ТУК, сложи го на твоя сайт с линк към официалната страница на кампанията: http://www.slaveikov-school.org/7/post/2013/03/1.html!

                                                  Образователната система

Според Силвия образователната система в ЧСОУ „П. Р. Славейков” е една от най-добрите. Състои се в следното: всяка година учители преподават само на едно ниво клас с различни деца. По този начин вършат работата си перфектно; стават най-добрите в обучението на децата от точно определена възраст. А децата всяка година са обучавани от различен учител, виждат различни гледни точки, усвояват знанията с помощта на различни методи.

                                             Превенцията  срещу агресията

Силвия казва, че най-важното средство за справяне с агресията е превенцията - умението въобще да не се стига до конфликтни ситуации, а когато са неизбежни, те да се решат по най-добрия възможен начин.

                                                           Целта

Децата от класовете си учи на морал; възпитава ги в добро поведение и уважение към другите. Приобщава ги към различните от тях, както и към децата с физически и умствени проблеми.

                                              Специфичният подход

В нейния клас има две деца със специализирани образователни потребности. Силвия работи с тях по специфични начини, които им помагат да се развиват и да стават по-добри. Стимулира другите деца да им помагат, да играят с тях, да ги уважават. Едно от децата започва да осъзнава нуждата си от помощ и става все по-общително, а другото се чувства безкрайно щастливо в училище, с радост и трепет очаква всеки ден в клас.

                         Спокойният разговор анулира детската агресивност

Подканям Силвия да разкаже за конкретен акт на агресия в училището, а тя (както всички учители) се запъва. Чуди се какво да разкаже, защото такива ситуации на практика липсват, а когато има, те са по-скоро комични, предизвикващи усмивка; свързани са с неща, които в другите училища се приемат като напълно нормални и обичайни.
Все пак учителката успява да разкаже за едно от децата, които обучава тази година. Било малко по-палаво, провокиращо и различно от другите, защото живяло 7 години в дом и отскоро е осиновено. Веднъж, в час по физическо, се сдърпали с едно от момиченцата в класа. Настанала караница. Силвия ги усмирила и ги помолила всеки да разкаже какво се случило. Двете деца имали различни версии. След като разговаряла с другите деца, се оказало, че момиченцето започнало първо. Учителката не оставила на пръв поглед забавната и нормална между малки деца случка. Говорила с родителите, водила спокойни, човешки разговори и с децата, но без да им се кара. След това нямало никакви проблеми.

                                       Семейството е най-важно!

Независимо дали има основателна причина, или не, принципно учителката редовно контактува с родителите. Според нея семейството е най-важно! Наставлява родителите да разговарят дълго и спокойно с децата си, да им обясняват къде са сгрешили, да ги стимулират да стават по-добри…

                      Детето пред избор: безмислен спор или забавление

Основният подход на Силвия е да остави децата сами да се разберат помежду си, като използват междучасието и времето за игри. Разбира се, разговорите им протичат под нейното напътствие. В един момент те осъзнават, че ако продължават да се карат, ще си загубят времето в безсмислени спорове, вместо да го употребят за забавления. Тогава започват да се разбират повече, да изглаждат нещата помежду си, да не се цупят и сърдят, а да решават проблемите си, като говорят…

                                         Практични принципи за живот

Може би децата ще забравят къде са усвоили тези скъпоценни за живота принципи, но със сигурност ще ги съхранят дълбоко в себе си… Не само като начин на мислене, но и като работещ модел на поведение във всичките им социални взаимоотношения!

Брат ми, с когото имаме някакви си 9 години разлика, преди години ме пита:
- Искаш да кажеш, че ти като си била малка, не си имала компютър и интернет?
- Да, и кабелна нямах. Имах Канал 1 и Ефир 2 и чаках с нетърпение 1 юни и още 2-3 дни в годината, когато по цял ден гледах Милион и едно желания и кака Лара.
…и с цялата мъдрост, на която е способно 8-9 годишно дете той ми заяви:
- Сигурно си умирала от скука…
Прочетете цялата статия ТУК!

Агресията има много лица! Ние, възрастните (порасналите деца), я срещаме често.

          За мен „агресия” е всяка проява, която обижда, унижава, разрушава самочувствието и носи стрес на потърпевшия. Тя ни се озъбва сутрин от шофьора на маршрутката, който отговаря с ругатня на нашето „Добро утро!“. Тъй като вратата не е добре затворена, агресията преминава през грозната клюка, която завистлива колежка пуска зад гърба ти. И приключва вечер - с поредната арогантност, на която попадаш след новините…

          Когато бях ученичка в началния курс, мечтаех за достижими, по детски наивни неща: сестричката ми да порасне по-бързо, за да си играем; да не ме уцелят в днешната игра на народна топка; да не ме карат толкова често да се храня...

          Моето дете е в трети клас. Мечтае си да учи в училище, където „никой не псува, не казва лоши думи, не обижда без причина“.  Това не е наивност, нали? Но! За съжаление, подобен тип отношение в повечето държавни училища е недостижимо…

Замислих се за децата, чиито уста редят цветни ругатни, на които и сърбин би завидял. До колко те са обгрижени от възрастните? С какво са пълни сърцата и умовете им? Тогава се сетих за една моя позната, която насърчаваше почти невръстния си син да ползва повече „пиперливи“ думи в речника си, за да стане „истински мъж, а не някой лигльо”. Спомних си и за съученик на сина ми, който споделил с майка си, че забранените от нея думи казва „само в училище”, защото, ако е културен, го наричат „женчо“…

Много бързо и ловко нормалните неща се възприемат за ненормални, а моралните противоречат на мъжеството! Дали няма след време някой хетеросексуален да лъже, че е хомосексуален, за да не се отличава от тълпата? Защото в момента моделът на превъзпитаване в образователната система е подобен: „По-лесно е да променим чувствителния и да се опитаме да го направим дебелокож, отколкото да въздействаме на агресивните, защото те са мнозинство”.

         Със съпруга ми посъветвахме момчетата, тормозещи вербално по-кротките деца, да си  направят експеримент, за да се убедят в силата на всяка изречена дума. А именно: поне 3 дни да се въздържат да не казват никаква лоша дума в училище. Вместо това, всичко да насочват към избраната от тях саксия вкъщи. За да се уверят, че цветето няма да оцелее! За да осъзнаят, че думите, които използваме, за да нараним някого, са като хладно оръжие!

          Някой беше казал, че езикът е като химикалка, с която пишем върху сърцата на другите. От нас зависи какво последствие ще има написаното: болка или радост; неприятен спомен, който искаме да изтрием от паметта си; насърчение, което ни вдъхновява да бъдем по-добри…

Дано успеем да възпитаме децата си така, че „никаква гнила дума“ да не излиза от устата им!

Защото днешните деца са утрешните възрастни!