Домникия Гречанли: Прошката преодолява агресията

Домникия Гречанли не е българка, но преподава на децата у нас от цели 17 години. Общият й стаж е още по-впечатляващ – 32 години! Дълго време тя е преподавател в държавни училища. С увереност казва, че тук, в частното училище, нивото е съвсем различно. 

Възпитанието преодолява агресията

Според нея конфликти винаги има - те са неизбежни. Най-важно е как ще се справиш с тях! Смята, че децата се нуждаят да бъдат научени как да избягват конфликтите. Така възпитанието се превръща в най-сигурното средство за преодоляване на агресията още в момента на възникване на конфликта.

---

                                                     Примерът за подражание

За Домникия всяко дете е различно, уникално по своята даденост. Затова то трябва да има пример за подражание - някого, когото да следва. Разбира се, при децата това обикновено са възрастните. Затова учителката се опитва да бъде човек, от когото децата могат да се учат как да придобиват повече добродетели. 

                                                Голямата грешка на образованието

 Госпожа Гречанли смята, че една от най-големите грешки в образователната система е, че не се отделя време за чисто човешки разговори и дискусии. Не всичко е учене! Затова, въпреки че преподава по математика, тя се старае да съчетава учебния материал с възпитанието в морални ценности. 

                                                Прошката - център при общуването

Учителката се старае да бъде в центъра на общуването с децата, но без да им се натрапва, а като ги наблюдава и насочва. Според нея, ако искаш да постигнеш добър резултат с едно дете, нужно е да общуваш с него като с равен. Тогава детето няма да се страхува от теб, а ще те уважава.

Една от най-важните ценности за Домникия е прошката - тя съдейства  за разбирателството между хората. Затова учителката се старае да покаже на децата колко е важно да разговарят помежду си и да решават проблемите чрез силата на общочовешките думи и поведения, а не чрез кавги.

Накрая Домникия припомня и на нас, възрастните, това, на което учи всички деца: „Най-важното е да приемаш прошка и да даваш прошка!”.