Ситуациите, които говорят за агресия в училищата, обикновено се забелязват лесно от учителите. Това са подигравките, пренебрежителното отношение в клас и междучасията, скрояването на различни неприятни „номера”, присмехът на чужд гръб, пренебрегването на личността, изолирането на някои деца от всички останали, обидните сравнения и прякори, физическият тормоз.
За съжаление, типичното за българските училищата е, че много деца са малтретирани, страдат мълчаливо, обречени са на самота поради отлагане на проблема, липсата на заинтересованост, некомпетентност, невъзможност да се работи в единство. Тези са причините, поради които не се предприемат нужните мерки от страна на родители и учители.
Важно е учителите да обръщат специално внимание на „различните” деца, които се открояват неестествено сред другите. Това са мълчаливите, затворените, свръхинтелигентните и амбициозните, тези с по-малки умствени възможности, с ниско самочувствие или децата, които не отговарят на физическите стереотипи – пълните, с ясно забележимите козметични дефекти; тези, които се обличат по-различно, притежават по-странни черти и фигура, имат говорни проблеми...
Важно е да не бъдат пренебрегвани, да бъдат поставени под протекцията на някой по-възрастен. Наложително е останалите деца в класа да се научат да приемат различните от тях и да им помагат.
За съжаление в нашата страна много от „различните” деца са оставени на произвола на съдбата.
RSS Feed
