Езикът - химикалка, с която пишем върху сърца (споделено от една майка)

Агресията има много лица! Ние, възрастните (порасналите деца), я срещаме често.

          За мен „агресия” е всяка проява, която обижда, унижава, разрушава самочувствието и носи стрес на потърпевшия. Тя ни се озъбва сутрин от шофьора на маршрутката, който отговаря с ругатня на нашето „Добро утро!“. Тъй като вратата не е добре затворена, агресията преминава през грозната клюка, която завистлива колежка пуска зад гърба ти. И приключва вечер - с поредната арогантност, на която попадаш след новините…

          Когато бях ученичка в началния курс, мечтаех за достижими, по детски наивни неща: сестричката ми да порасне по-бързо, за да си играем; да не ме уцелят в днешната игра на народна топка; да не ме карат толкова често да се храня...

          Моето дете е в трети клас. Мечтае си да учи в училище, където „никой не псува, не казва лоши думи, не обижда без причина“.  Това не е наивност, нали? Но! За съжаление, подобен тип отношение в повечето държавни училища е недостижимо…

Замислих се за децата, чиито уста редят цветни ругатни, на които и сърбин би завидял. До колко те са обгрижени от възрастните? С какво са пълни сърцата и умовете им? Тогава се сетих за една моя позната, която насърчаваше почти невръстния си син да ползва повече „пиперливи“ думи в речника си, за да стане „истински мъж, а не някой лигльо”. Спомних си и за съученик на сина ми, който споделил с майка си, че забранените от нея думи казва „само в училище”, защото, ако е културен, го наричат „женчо“…

Много бързо и ловко нормалните неща се възприемат за ненормални, а моралните противоречат на мъжеството! Дали няма след време някой хетеросексуален да лъже, че е хомосексуален, за да не се отличава от тълпата? Защото в момента моделът на превъзпитаване в образователната система е подобен: „По-лесно е да променим чувствителния и да се опитаме да го направим дебелокож, отколкото да въздействаме на агресивните, защото те са мнозинство”.

         Със съпруга ми посъветвахме момчетата, тормозещи вербално по-кротките деца, да си  направят експеримент, за да се убедят в силата на всяка изречена дума. А именно: поне 3 дни да се въздържат да не казват никаква лоша дума в училище. Вместо това, всичко да насочват към избраната от тях саксия вкъщи. За да се уверят, че цветето няма да оцелее! За да осъзнаят, че думите, които използваме, за да нараним някого, са като хладно оръжие!

          Някой беше казал, че езикът е като химикалка, с която пишем върху сърцата на другите. От нас зависи какво последствие ще има написаното: болка или радост; неприятен спомен, който искаме да изтрием от паметта си; насърчение, което ни вдъхновява да бъдем по-добри…

Дано успеем да възпитаме децата си така, че „никаква гнила дума“ да не излиза от устата им!

Защото днешните деца са утрешните възрастни!

Албена Асенова,
майка на ученик от 3-ти клас

Ако и вие имате преживявания, свързани с агресията, споделете ги с нас!