Според Любомир Янчев, инструктор в Таекуондо Клуб Мишън, практикуването на бойни спортове не означава обучение в агресивно поведение. Децата придобиват не само хармонично развито и физически здраво тяло, развивайки двигателни качества като: сила, бързина, издържливост, ловкост, гъвкавост, координация, но също така те се приучават към морално-етичните норми: уважение, дисциплина, честност, взаимопомощ, вежливост. Упражняване на воля, постоянство, концентрация, борбеност, както и способността да се реагира адекватно в трудни ситуации е нещо, което се тренира непрекъснато.

Радваме се, че бяхме част от този урок по самоотбрана. Научихме много неща. Най-важното:


       Трябва да се направи всичко необходимо да се избегне физическа конфронтация с хора, 
                                                     които се държат агресивно с нас.

Разбира се, има случаи, в които това е невъзможно. Как можем да се защитим?
Учениците от 6-ти и 7 - ми клас наистина много се забавляваха по време на демонстрацията. А най-хубавото е, че не бяха само пасивни слушатели. 
Вижте този кратък клип. Може и вие да научите нещо ново... :)))

Важно е да се  избягват  срещи и контакти с лица с агресивно поведение. С агресивното дете не бива да се  остава насаме в затворено помещение. При такъв контакт е важно да се  запази спокойствие, да не се показва страх и несигурност в поведението спрямо детето. 

При рискове за неговия живот и здраве много е важно да се сигнализира в „Отдел за закрила на детето” или в полицията. Най-голямата грешка на много родители и учители е, че приемат агресията за нещо нормално и „детско”; много често не виждат какво пагубно влияние има тя върху все още крехкото детско съзнание. Най-важното при случаи на агресия е да не се бездейства, а незабавно да се потърсят мерки за решаване на проблема.

Ник Войчич изразява позиция, че одобрява приемнето на закони срещу насилието и тормоза. Дори през този месец ще бъде говорител в щатска кампания срещу насилието. Желаем му успех! С целия си живот той доказва, че агресията може да бъде победена.
Ние също вярваме, че само чрез съвместните усилия на нашето общество - семействата, родителите, учителите, специалистите и властите, това може да се случи!
Важно е да не се мълчи! Важно е да не си затваряме очите!

Ти също можеш да се включиш, като станеш част от кампанията „НЕ на агресията!"

• Разпространи това послание.
  
• Изрази своето мнение.
  
• Подкрепи тези, които ежедневно допринасят за намаляване на агресията в обществото!
  

Бъди активен!

източник: lifewithourlimbs.org 

Десислава работи в училището от 21-годишна възраст (когато още не е завършила образованието си). Сега е на 28 години. Преподава на децата от трети клас.

 Предимството на ЧСОУ „П.Р. Славейков”

Според нея най-голямото предимство на училището са малките групи и малките класове. Това дава възможност да се работи индивидуално, като се обърне достатъчно внимание на всяко едно дете. Този начин е доказан като най-добрият в света. По численост децата са по-малко, но това дава възможности за социализиране на личността. Заедно с това те не са толкова много, че да не се забелязва различността на всяка детска личност.

Мотивацията 

Деси мотивира децата да разчитат едно на друго; учи ги на взаимопомощ; стимулира ги да бъдат един отбор, да правят всичко заедно. Така добрите качества и силните страни на всяко дете се открояват, а другите лесно ги забелязват и оценяват.

                                                 

                                                    Работа срещу агресията

Условията са благоприятни и за работа срещу агресията. В малкото общество нейните симптоми лесно могат да бъдат забелязани и моментално предотвратени. Уважението към другия е най-сигурната превантивна мярка за предотвратяване на агресията. Когато възникне конфликтна ситуация, учителката насочва децата сами да разберат грешката си. Дори да не се е случило нищо тревожно, тя разговаря с тях, предразполага ги към споделяне; помага им да се чувстват като у дома си.

                                             Училището – вторият дом на детето

Според Деси училището е вторият дом на детето – място, където то е спокойно и уравновесено; престоят там му носи приятни преживявания, защото неговата личност се развива пълноценно.                                            

                                         Играта – метод, който стопира агресията

Един от най-интересните методи на Деси в работата й с децата е играта „Свалям шапка”, която се провежда веднъж в седмицата. Всяко дете „сваля шапка” на човек, който го е впечатлил с нещо през седмицата.  Така децата се учат да признават постиженията на другите. 

В класа на Деси има дете с дислексия. То се прави на шут, разсмива другите… - това е неговият начин на общуване с тях. Разбира се, те се дразнят. Веднъж, в една много важна игра, детето показва неочаквано големи способности и помага на отбора си да спечели. Децата забелязват това! Една седмица по-късно целият клас „сваля шапка” на детето. 

                                     Прозрачността - другият метод срещу агресията

Деси обича да обяснява на малките си ученици, че хората са уникални в своята различност, затова не бива да им се сърдят, а е нужно да проявяват разбиране към всеки човек. Тя не пренебрегва никоя конфликтна ситуация. Счита, че нищо не бива да се крие, дори и най-малката емоция. Така възпитава децата в прозрачност. Според нея ако проблемът се потиска и пренебрегва, в един момент ще избухне с много по-голяма сила. Затова постоянният й метод е да говори с децата, докато всичко се изясни; докато всички се уверят, че няма обидени и наранени. След това нещата приключват - каквото било, било. Историята се забравя… 

                                                 „Парченце” доброта

Но у всяко дете остава мъничко „парченце” доброта. И още нещо – способността да разбира себе си … и другите! 

Агресията е все по-честият модел на поведение сред учениците, както в училището, така и в обществото. Има няколко вида агресия. Два от тях са основни:

Свързана с естествените процеси на приспособяване на индивида към средата. Притежават я всички висши животни и човекът. В много случаи този вид агресия не започва с лошо намерение, но прераства в опасни поведения.

Отличителните й белези са разрушителност и жестокост. Представлява постоянна демонстрация в социален план, че грубият е по-силен, че наглият успява, че арогантната сила управлява обществото; че в живота успява само този, който дръзко, решително и смело нарушава общоприетите норми и правила.

Тази агресия оказва въздействие върху възпитанието на децата и има трайно отражение върху начина, по който се формира тяхното съзнание. Злокачествената агресия определя облика на личността като конфликтна и неспособна за партньорство. За съжаление, жертва на агресивно поведение може да бъде всеки.

                                                                     Ситуацията

При въпроса да разкаже за най-конфликтната ситуация, която е виждала тук, се сеща за един случай в 6. клас, където се обучава момче с двигателни проблеми. Момчето е със специализирани нужди; ново в класа. Затова останалите деца трудно свикват с него, трудно го приемат като част от тях. Веднъж, на едно контролно, то получава по-слаб резултат. Негов съученик му подвиква: „Как може да изкараш такава слаба оценка!”. Тази провокация изкарва момчето извън равновесие. То се ядосва! Затова, колкото и странно да звучи, през междучасието хваща другото момче в тоалетната, препречва му пътя навън и се опитва да го удари. Разбира се, момчето не му отговаря… Но ситуацията е доста неприятна!

Какво предприема Гери след това? Начинът, по който тя се справя, е показателен за училището, в което работи.           

 
Няколко часа по-късно тя събира двете момчета и, без да им повишава тон, започва да разговоря с тях като със зрели хора. Опитва се да им покаже къде е грешката на всеки. Помага им да я открият, да я признаят и да я изкажат на глас, за да я осъзнаят. Предизвиква разговор помежду им. Това води до резултати! Двете деца осъзнават грешката си, извиняват се едно на друго. След това имат добро отношение. Повече не допускат конфликтни ситуации. 

  Случаят е изключение

Гери още веднъж потвърждава, че този случай е изключение; че е плод на това, че момчето е ново и останалите не са свикнали с него. В другите класове децата със специализирана нужда на обучение са заедно с връстниците си от най-ранна детска възраст. Връстниците им не само ги приемат, но  ги уважават,  обичат и… най-хубавото – грижат се за тях, помагат им…

                                 Ценността да обичаш различния от теб

А нима има по-голяма ценност от тази: да разбираш различните, да ги приемаш и да даваш всичко от себе си, за да ги накараш да се почувстват поне малко по-добре? Несъмнено, Гери грижливо предава на учениците си добрите съкровища, скрити в собственото й сърце!

Какво е агресия? Как тя се проявява сред учениците? Кои са ситуациите, които я провокират? Как да я "уловим" на време? Какви са нейните проявления? Възможно ли е да се справим с нея? Как да го направим? Има ли училища, в които няма агресия? 

Ще търсим отговорите на тези въпроси през месец март. Миналата година заявихме в публичното пространство, че ученическият живот е пълноценен и смислен без агресия. И това не са само хубави думи и мечти. Ако има задълбочено разбиране за агресията; ако учители и родители работят заедно в полза душевното спокойствие на децата, атмосферата в училищата ни ще изглежда различно. 

Тази година искаме посланията за добрите взаимоотношения отново да стигнат до колкото се може повече хора. Вярваме, че добротата е заразна. Затова