Най-важно е спокойствието 

Когато се справяте с агресора, използвайте фрази като “по мое мнение”. Това му помага да повярва, че макар вие да не сте длъжен да се съгласите с него, допускате, че той може би има право. Ако останете спокоен и уверен в мнението си (без да отдавате значение какво казва и как действа той), вероятно ще го респектирате. Контактът с очите е важен при контролирането на агресията. Каквото и да прави той, не бъдете агресивен като него. 

Има много начини да се справим с агресията. Нужно е да се въведат  правила срещу агресивността, да се определят ясни граници, които да се отстояват; да се ограничат сблъсъците; да се възпитават морални ценности, уважение към личността на другия, както и себеуважение. От най-ранна възраст да се възпитават самоконтролът и повишената чувствителност към моралните ценности. Ако стане ясно,че някое дете е склонно да проявява физическа агресия, това може да се потисне по конструктивен начин чрез спорт: бягане, плуване, фитнес, танци… 

Чрез съветване със специалисти гневът може да се трансформира в проява на състрадание и чувствителност спрямо проблемите на другите.

Учениците от 3-ти клас отбелязаха кампанията „НЕ на агресията в училище" по няколко начина. 

В единия час гледаха презентация и научиха много нови за тях неща. Дискутираха и конкретна ситуация, която се случи в класа. Обсъдиха как се е стигнало до момента, в който напрежението прераства в по-сериозен проблем.

Новото, което разбраха от реалната ситуация, беше, че ролите могат бързо да се сменят - жертвата да се превърне в агресор и обратно.

По този повод сами измислиха и направиха два плаката: "Какво е Агресия?" и "Стълба на Агресията."

3 клас в действие... :) НЕ на агресията!!!

Това са цитати от нестандартния поглед на авторите на Lifehack.bg към проблемите в българското образование и причините за училищната агресия. Статията много ни напомни стила на К. С. Луис в книгата му ''Писмата на Душевадеца''.

Ние сме отворени да разберем колкото се може повече гледни точки и да открием начини за справяне с наболелите проблеми в училищата. 



Прочетете тази статия и ни споделете какво мислите!

На 20-ти март, като част от кампанията „НЕ на агресията!", в час по християнска етика, с учениците от 4-ти и 5-ти клас направихме общ проект. Заедно разсъждавахме по темата: Моите рецепти срещу агресията.
Ето само част от предложенията:

• Пей много!
  
• Усмихвай се по-често!
  
• Побеждавай злото с добро!
  
• Когато си ядосан, не ритай котката!
  
• Прави подаръци!
  

Накрая подарихме по една усмивка на учителите и учениците от другите класове и наистина видяхме как през целия ден настроението ни беше "усмихнато". :)))

Ако ви хареса тази идея, още сега подарете и вие усмивка на някой до вас.

:) :) :)

Казахме, че ще приключим в края на март, но не! Няма как да спрем!
Много хора ни писаха, за да ни подкрепят. Има твърде много развълнувани от темата, за да спрем точно тук и точно сега. Нищо, че март отмина. Сложният проблем с агресията не приключва с идването на пролетта, нали? Затова и ние не можахме да си позволим да спрем до тук. 

Какво да очаквате през април?

• Срещи с още учители, които са намерили правилните подходи да се справят с агресивното поведение на учениците си;
• Мнения на деца за агресията;
• Статии и истории от блогъри, които решиха да подкрепят кампанията;
• Образователни публикации;
• Предизвикателства, въпроси и търсене на отговори.

И ОЩЕ:

• Дебат със специалисти (Точната информация с кого, къде и кога ще стигне до вас скоро.)

Евелина Николова е директор на ЧСОУ „П.Р.Славейков” и преподавател по информационни технологии. От 10 години е учител. Има ценен опит в работата с деца.

                       „П.Р.Славейков” - училище без агресия

Директорката се гордее, че в нейното училище агресията на практика липсва. С удовлетворение тя отбелязва: „За разлика от голяма част от училищата, тук да си агресивен не е модел на поведение. Децата осъзнават, че за да си „готин”, популярен и уважаван, не е нужно да тормозиш другите, да ги обиждаш и нараняваш”. Директорката стимулира всички учители да учат децата на разбирателство и уважение към другите; да приемат различните такива, каквито са. 

За да постигне това, тя винаги поощрява, хвали и награждава възпитаниците си. Така те най-добре разбират, че са постъпили правилно. 

Най-големия плюс на училището Евелина вижда в това, че децата не се страхуват да изразяват мнението си.

                                                           Мечтата

Тя мечтае всяко едно дете, което учи в ЧСОУ „П.Р Славейков”, да излезе завършен, уникален, различен човек! Затова неуморно развива лидерските им умения. Цел номер едно е децата да проявяват творческа индивидуалност, да търсят различни подходи във всичко, което правят.

                                            Семейството е най-важно

Директорката казва, че целите могат да се осъществят, ако се работи едновременно с децата и техните родители. Защото тези две страни са най-важни! Семейството и семейната среда са началото на всичко добро или лошо в обществото. Затова учителите поддържат контакт с родителите, дискутират с тях, търсят съвместни решения...

Там, в единството между учителите и семейството, децата растат спокойни, уверени и вдъхновени! При наличието на такъв тип взаимоотношения между възрастните наистина се съгласяваме с думите на директорката: „…тук да си агресивен не е модел на поведение”. После добавяме: „И не може да бъде!”. 

Агресията се проявява в няколко форми. Важно е да я разпознаваме и да реагираме адекватно:

Вербалната агресия е разпознаваема по негативните думи, агресивната интонация и предизвикващите послания, които агресорът отправя към "жертвата си". 

Телесната изява  на агресията причинява физическа болка на друг човек с предмет или без предмет. Може да доведе до тежки наказания и непоправими последици, предизвикани от агресора.

Психическият натиск е друга форма на агресия. Тя ограничава волята на друг човек и правото му на самостоятелно вземане на решение. Има ефект на пренебрежение, подценяване, унижаване, обиждане, незачитане, заплахи, изнудване, манипулация, анонимни писма, обаждания... 

В нашето общество тази агресия е най-разпространена сред децата. Много е трудно да се „улови”, защото е почти незабележима. Тя може да се раздели на няколко типа:
 
* непосредствена - когато сама по себе си е цел; 
* посредствена - когато е средство за постигане на цел;
* пряка – невербална, изразява се чрез непосредствени физически действия; 
* непряка- субектът не е ясен, действията му имат неприятни последствия за обекта на агресия; 
* видима – забелязва се, че човекът е раздразнителен, избухлив без причина, неоснователно хаплив. Това е често разпространена форма, породена от липса на самоувереност, чувство за малоценност или вина от неосъзната тревожност; 
* скрита - наблюдава се скованост в поведението, прекомерна емоционалност, нервност или прекалено спокойствие; 
* инструментална - използване на сила и предмети; 
* индиректна - агресивният манипулира другите, за да атакуват жертвата вместо него; 
* релационна - нанасянето на вреда е фокусирано върху отношенията на жертвата с останалите: увреждане на приятелски отношения, опити за изолация на член от групата; 
* опозиционно поведение - вечно несъгласие на дадена личност с мнението на другите; 
* агресивна раздразнителност - проявява се с явна непоносимост към другите;
* агресивно недоверие - опониране без причина;
* агресивна ревност и омраза.

В света около нас се сблъскваме с най-различни видове агресия и насилие. Проявите на арогантност, безпардонност и неуважение водят до грубо физическо, вербално, психическо и сексуално насилие; превръщат се в съзнателен стил на поведение, в начин за "справяне със стреса"; изразяват вътрешни психологически терзания; използват се за освобождаване на комплекси. Често те са "ефективно средство" за разрешаване на междуличностни конфликти.

• Една нематериална мотивация: оцененото детско достойнство 
  

Опитът показва на Лилия, че децата се мотивират да стават по-добри, когато разберат, че другите виждат и оценяват достойнствата им. Затова, когато нейните възпитаници постигнат вълнуващи резултати, тя намира начин да ги изяви на всички. Не заради показността, а като начин да бъде оценено достойнството на детето!

• Историческото знание като илюстрация на човешки ценности
  

Нейният метод е да съчетава часовете по история с ученето на морални ценности. Разказвайки урока (за Ботев или за Александър Македонски), тя винаги акцентира на поуката, показва грешките и достойнствата на големите исторически личности. Така, чрез интересни примери, учи децата на почит към семейството, обич към родината, сътрудничество между хората.

• Способността да мислиш и да взимаш решение
  

Лилия обича да поставя учениците си в проблемна ситуация, където обсъждат какво би станало „ако”.  По този начин оформя в тях способността сами да намират правилните решения и да бъдат смели да постъпват според тях. За нея смесването на реалните исторически факти с естествения живот е прекрасен начин да се усъвършенства етиката в детската среда.

• Милосърдието сред децата
  

Според Лили е важно хората да бъдат толерантни и милосърдни, затова възпитава тези качества в учениците си. С трепет тя разказва за едно момче с двигателни проблеми. Инвалидната количка прави детето много по-различно от връстниците му. Затова то се старае да бъде като тях, но все не успява да се впише до край в компанията им…

Напук на общоприетите правила, с течение на времето малчуганите се научават да разпознават болката на своя съученик…С усмивка на лице учителката обяснява как децата стават съпричастни към болния си приятел: помагат му да си подреди учебниците, бутат количката, играят си с него… Правят всичко възможно той да се чувства добре!

Лили учи децата да забелязват хората с проблеми, да ги уважават и да им помагат, преди те да са потърсили помощ. Та, нали това е милосърдието в действие? Нали по този начин любовта „рисува” своя физически образ между хората? А колко по-вълнуващо е, когато това уникално „творчество” се осъществява сред децата на България!

Благодаря, че се съгласи да подкрепиш кампанията "НЕ на агресията", която протича в нашето училище през месец март!

Това е една достойна кампания, която с радост подкрепям.

Какво мислиш за агресията в училище?

Тя е станала, така да се каже, "нормално явление", тъй като на улицата, по телевизията и навсякъде ние сме свидетели на агресия. Затова са важни мерките, които се предприемат срещу нея.

Ти имаш ли спомен за форма на насилие, която ти или твой приятел сте преживели в училище?

Да. Така се случи, че веднъж в задния двор на училището ми мой приятел беше нападнат от наркомани, които искаха да му вземат едно златно синджирче. Аз се намесих да го защитя и се сбихме, но това е единичен инцидент. Иначе агресия в училище съм срещал често - агресивно поведение, агресивни хора, самият аз съм се държал агресивно (смее се).

Какво ще кажеш за хората, които решават проблемите си с насилие?

Те всъщност са слаби хора, които не могат да овладеят себе си. Затова прибягват към насилие, като единствен начин на решаване на проблемите, но в повечето случаи така конфликтите се задълбочават и това не е решение.

А какво би посъветвал потърпевшите?

Да не се опитват да отвръщат на удара. Понеже е добре човек да излезе от конфликтната ситуация достойно и да продължи напред. Това е много по-важно. Дали правото му е зачетено или не, може да се установи с времето.

Ти стана известен от сериала "Под прикритие", който аз за жалост съм гледал малко, защото съм под 16, а в къщи родителският контрол е силен. Искам да ни кажеш повече за филма "Номер едно". Доколкото зная, там темата за насилието в училище е пряко засегната.

Да, там се разглежда конфликта между две училища, държавно и частно, които се помещават в една и съща сграда. "Богаташчетата" се бият с по-бедните и от там идва проблема. Според мен конфликти винаги ще има, въпросът е как те биват разрешавани. Важно е хората, в случая децата, да се научат да ги преодоляват с мирни средства.

Последен въпрос от мен, може би най-важен за теб. Наскоро стана татко, на какво искаш да научиш сина си относно агресията?

Първо ще го науча да се бие добре. Мотивът ми е да може да се пази. Не да бие другите, а да се защитава.Ще го науча кога да използва силата си, понеже агресията не е повод човек да показва колко е силен, напротив... Ще се опитам да го науча на толерантност към чуждите слабости и различия и по такъв начин да не се стига до агресия.

Благодаря за интервюто. Желая ти успех!